Важни изследвания при хипогликемия
Изследване на нивото на глюкозата и инсулина
По време на хипогликемични епизоди пациентите трябва да измерят и документират вкъщи ниските нива на глюкозата в кръвта. Това изследване има ориентировъчно значение, но не е достатъчно за поставяне на диагнозата.
· Орален глюкозотолерантен тест
Назначава се ако се подозира наличие на постпрандиална (реактивна) хипогликемия. По време на теста едновременно се изследват нивата на глюкозата и инсулина. Значение имат преди всичко ниските нива на кръвна захар ( под 2.7 ммол/л) в комбинация с типичните симптоми на хипогликемия.
· Изследване на глюкозата при 72-часово гладуване
Тестът се извършва под лекарско наблюдение и е един от най-сигурните диагностични тестове за оценка на хипогликемия на гладно. Изследването продължава 72 часа или до поява на симптоми на хипогликемия. Едновременно с измерването на глюкозата, на всеки 6 часа се отчита и нивото на инсулин. При поява на симптомите, за прекратяването им се назначава глюкоза и/или глюкагон.
· Измерване на С-пептид
Ендогенната хиперинсулинемия (високо ниво на собствения, произвеждан от тялото инсулин) от инсулином е свързана с повишена концентрация на С-пептида, при съпътстваща хипогликемия. Екзогенната хиперинсулинемия, предизвикана от инжектиран инсулин, води до ниски нива на С-пептида. Това е така, тъй като инжектираният инсулин потиска отделянето на собствен от панкреаса.
Така нивата на С-пептида са повишени при инсулином, нормални или ниски при екзогенен (инжекционен) инсулин, и повишени при лечение на диабет с орални сулфонилурейни препарати.
Образни изследвания
Прилагането на компютърна томография и ехография за откриване на инсулином често не дават резултат, поради малките размери на тумора. С по-добър ефект е ядреномагнитният резонанс. Прилага се и скениране с белязан октреотид. Ретроперитонеалните тумори, които отделят инсулиноподобен растежен фактор, обикновено се откриват с компютърна томография.
