Високо разположените УШИ
Високо разположените УШИ са признак за голям интелект. Ако интелектът е повече от средния, тогава височината на ушите е на равнището на очите. Ниското разположение на ушите свидетелства за средно и даже недостатъчно развитие на ума. Големите, тънки и щръкнали уши говорят за музикални способности (особено ако са окосмени). Малките, дебели уши говорят за липса на музикални способности. Още по-малките, дебели и прилепнали уши понякога издават дребнавост, непостоянство, отмъстителност и неискреност. Дълги и тесни уши имат лекомислените, неспособните да се съсредоточат, скъперниците и завистниците. Ако пък са и дебели – това значи, че пред вас стои ограничен човек. У надарените натури ушите са широки и тънки. Щръкналите нагоре (“вълчи”) уши издават грубост и жестокост . Мъхът в ушите характеризира страстните натури. Отсъствието на долната месеста част на ухото показва суровост на характера. Такива хора могат да имат добро възпитание и да са вежливи, но в някои случаи гласът им става с метален оттенък. Колкото е по-дълга долната част на ухото, толкова е по-умен човека. На Изток хората с такива уши са смятани за мъдреци. Леко повигнатата напред долна част на ухото отразява присъствието на богат духовен живот. Вътрешното надебеляване на ухото е показател за емоционална натура. Липсата на вътрешно надебеляване означава сдържаност. Изпъкналото надебеляване означава импулсивност.
