Диагностика и лечение на множествената склероза
Диагностика на Множествена склероза
Магнитно-резонансно изследване с интравенозно приложение на гадолиний – помага да се идентифицират и опишат повредите в мозъка (плаките). Магнитно-резонансното изобразяване на главния и гръбначния мозък дава възможност за диагностика на уврежданията в бялото мозъчно вещество.
С електро-физиологичен тест се проверява бързината на протичане на нервните импулси и съответно забавеното им движение е индикация за наличие на множествена склероза.
Ликворно изследване – прилага се лумбална пункция, за да се изследва гръбначно-мозъчната течност, обгръщаща мозъка и гръбначния стълб. Така може да се идентифицира присъствието на необичайни химикали (антитела) или клетки, които предполагат наличието на множествена склероза.
Лечение на Множествена склероза
Все още не е създаден медикамент, който да лекува множествената склероза. Все пак има немалко медикаменти, които облекчават симптомите, разреждат пристъпите и ги правят по-леки.
Кортикостероиди – Methylprednisolon и Prednisolone повлияват положително пристъпите със своето противовъзпалително и имунопотискащо действие, макар и ефектът да е краткотраен. Напредването на болестта не се влияе от тях. Приложението им е свързано с ускоряването на възстановяването след отделните пристъпи. Най-предпочитено е венозното прилагане на големи дози всеки ден или през ден.
Имуномодулатори – интерферони - намаляват честотата на пристъпите и риска от получаване на нов пристъп и забавят настъпването на инвалидизация. Прилагат се интерферони от клас бета (интерферон-бета): интерферон-бета 1а (препаратите Avonex и Rebif) и интерферон-бета 1б (Betaferon). Интерфероните са имуномодулатори, които успокояват отхвърлящите реакции на имунната система, а също така повишават устойчивостта на здравите клетки към вируси и повишават съпротивителните сили на организма. Пациентите лекувани с интерферон имат по-продължителни периоди без развитие на нови пристъпи, а при поява на нова атака оплакванията са по-малки. Трябва да се отбележи, че хода на болестта е индивидуален. Пациентите се повлияват в различна степен и съответно е възможно при някои да не се постигне успех при намаляването на честотата и тежестта на пристъпите. В първите месеци на лечението са възможни известни странични ефекти на медикамента, който е белтъчен продукт. Интерфероните могат да предизвикат грипоподобни оплаквания като болки и напрежение в мускулите, покачване на телесната температура, втрисане, чувство на обща слабост и умора, които често продължават седмици или месеци при някои болни. Отново е индивидуално кога ще отшумят тези реакции. Всеки пациент преминава курс на обучение, за да може сам да си поставя инжекциите.
Глатимер-ацетат (Copaxonе) - представлява синтетичен полипептид, който намалява честотата на пристъпите при пристъпно-ремитентната форма на болестта.
Имуносупресори - прилагат се Mitoxantrone, Azathioprine и Cyclophosphamide.
Други (допълващи) средства за подпомагане на организма при множествена склероза
Употребата на хранителни добавки трябва да започне още в първите етапи на болеста. Целта на добавките е да стимулира активността на антиоксидантите в тялото и да защитят възприемчивите нервни клетки от негативния ефект на свободните радикали. Освен това определени хранителни добавки могат да спомогнат за по-активното възстановяване на нервите, както и да намалят възпалителните процеси, които ги засягат.
Укрепващата сила на нутриенти като витамин С и витамин Е е осезаема при отслабването на симптомите на множествената склероза. Тези витамини забавят вредата, нанесена на нервните тъкани. Нервните структури и функциониране са поддържани от витамините от групата В. Заедно с допълнителна доза витемин В12 и фолиева киселина тези добавки предпазват до голяма степен нервите от най-драстичните вреди, нанесени от свободните радикали. Научни изследвания потвърждават, че при пациентите с множествена склероза се наблюдават ниски нива на витамин В12, а някои от тях имат проблеми с усвояването на този витамин.
Н-асетилцистеин (N-acetylcysteine) е подобно на амино киселина съединение, което също има протективни за нервните клетки функции. Тази добавка може да се редува с витемините през ден. Пациентът може също да редува приема на Н-ацетилцистеин с минерален комплекс от есенциалните минерали цинк и мед, които спомагат да се намали възпалението в организма.
Добавките трябва да включват и есенциални мастни киселини, които могат да бъдат набавени от смляното ленено семе и от маслото от вечерна иглика. Тези мазнини спомагат за възстновяването на тъканите и за изграждането на здрави нервни клетки при по-продължителен прием. Антиоксидантните свойства на гинко билоба също имат благоприятен ефект, подобрявайки кръвообръщението и притока на кръв към нервната система, което допринася и за по-доброто общо състояние на тялото.
Препоръчителна дозировка
Масло от вечерна иглика - 1,000 мг. три пъти дневно – може да се замести с 1,000 мг. Масло от пореч веднъж дневно.
Ленено олио - една супена лъжица дневно, сутрин с яденето.
Гинко билоба - 40 мг. три пъти дневно.
Витамин В комплекс - една таблетка два пъти дневно при наличие на пристъпи; след това може да се намали дозата на една таблетка - сутрин. Най- добре е да се пие комплекс B-100 с 100 мкг биотин и витамин В12; 400 мкг фолиева киселина и 100 мг. от останалите витамини от В групата.
Витамин Е и витамин С - 400 IU витамин E и 2,000 мг. витамин C дневно.
Мед и цинк - 2 мг. мед и 30 мг. цинк през ден. Мед трябва да се добавя само когато цинкът се пие по-дълго от четири седмици
Н-асетилцистеин- 500 мг. три пъти дневно (през ден). Препоръчително е да се приема между яденетата и да се редува с мед и цинк.
Фолиева киселина и витамин B12 - 400 мкг. Фолиева киселина и 1,000 мкг. витамин В12 дневно
