Дървото на живота е домашният лекар
С това наименование е познато каланхоето . Наричат го още “ Дървото на живота ”, “стайният женшен”, “докторът”, “цветето на Гьоте”. Каланхоето (биофилумът) е тропическо растение от семейство Дебелецови. Неговата родина е остров Мадагаскар. Всички растения от това семейство имат сочни месести стъбла и листа. Неслучайно латинското му наименование произхожда от думата “дебел”. Родът каланхое наброява над 200 вида.
Необичайната активност при вегетативното размножаване на това растение някога поразила великия немски поет Гьоте, поради което го наричат “дървото на Гьоте” или “цветето на Гьоте”.
Лечебни свойства
Сокът му може да лекува грип – болният трябва с него да маже носа си отвътре. Здравите хора могат да го приемат като профилактично средство. Свежите намачкани листа от каланхое спират кръвотечението от раните, бързо отнемат острата болка, дори облекчават зъбобола, мастита, отлично действат за оздравяването на раните, премръзване, изгаряне, както и появата на фистули, екзема и много други болести. В козметиката успешно се прилага за изчистване на петна и обриви по лицето.
Най-ценна е надземната му част – листата. От тях се получава скъпоценният сок с противовъзпалително действие. Той се продава на ампули или флакони, а от него се произвежда и вазелин. Препаратите от каланхое трябва да се приемат по лекарско предписание, защото още не е изяснен техният механизъм на биологична активност. Известно е, че ако растението се държи на тъмно при по-ниска температура, това води до натрупване в него на важните за лечението на много болести биогенни стимулатори.
Тропическият произход на каланхоето не е пречка за получаването на лечебен сок при друг климат. Дори колкото повече растението е ориентирано на север, толкова по-интензивно е образуването на “въздушни дечица” по краищата на листата на майчиното растение.
Отглеждане
За това растение са нужни само съобразена светлина и умерено поливане. Дори ако почвата е напълно изсушена, то без проблеми ще продължава да расте и да приема влага от въздуха. Ако го полеете обилно и го оставите на най-прохладното място без достъп на слънчеви лъчи, може да издържи цял месец.
Най-разпространен у нас е видът Kalanchoe blossfeldiana. Листата му са в стандартното зелено, но пък цветовете му варират в бяло, жълто, оранжево, червено и розово. Това растение не обича студеното време и трябва да се държи на температури не по-ниски от 10 градуса. В този период поливането е почти минимално. Напролет цветето се пресажда в богата почва, а поливането се увеличава. През лятото саксията се поставя на слънчево място.
Друг познат вид в България е Kalanchoe Tessa. Листата му са по-месести, масленозелени и по-малки на големина от Kalanchoe blossfeldiana. Цветовете му пък са истински шедьоври на природата. Те са като многобройни миниатюрни камбанки в особен розов цвят, постепенно избледняващ към центъра и преливащ в бледожълто. И този вид обича слънчевите лъчи и водата през лятото. Цъфти през пролетта, есента и късното лято. През зимата трябва да му подсигурите прохладно, но осветено място.
Kalanchoe tomentosa също се радва на интерес у нас. Листата му са продълговати, светлозелени и обвити в бял мъх. Отдалеч изглеждат като заскрежени. В центъра им има образувания в червеникавокафяви нюанси, които могат да минат за цветове. То е и най-студоустойчивото от трите. Чувства се добре при 10 градуса температура и с малко поливане. Всички видове каланхое се отглеждат лесно, тъй като са доста жилави. При правилен подход цъфтят всяка година. Лесно се приспособяват, така че на който и прозорец да поставите саксиите, те ще се чувстват добре.
Каланхоето не бива да се преполива. Най-добре е един-два пъти седмично да се “пои”, и то с мека, престояла едно денонощие вода. След като цветовете прецъфтят, трябва да се отстранят, за да се направи място за нови.
