Защо е полезна тази закуска и какви са нейните полезни съставки
Пресовани ръжени зърна, богати на витамини от група В, минералите фосфор, магнезий, калий, цинк, желязо и мед. По-ниско калорични от другите видове ядки. Подходящи за диабетици и хора с наднормено тегло.
Ечемичени ядки
Богати са на витамините В1, В2, B3, В6 и В9. Съдържа минералите фосфор, магнезий, цинк и желязо. Не се препоръчва при язва.
Ленено семе
Лененото масло има изразени лечебно-профилактични свойства при нарушаване на мастната обмяна, атеросклероза, онкологични заболявания. То нормализира функциите на черния дроб, щитовидната жлеза, стомашно-чревния тракт, повишава потентността, има подмладяващ ефект, бързо заздравява раните.
Сусамовото семе е източник на мед, манган, магнезий, калций, желязо, фосфор, витамин В1 и диетични фибри. Сусамът съдържа и две уникални съставки - сезамин и сезамолин. Сусамовото семе е богато на цинк и триптофан. Само четвърт чаша от него осигурява 74% от нужната дневна доза мед, 35% от калций и 32% от магнезий.
Слънчогледови ядки
Семената на слънчогледа са богати на магнезий. Той активира ензимите, които помагат на организма да използва енергията от храната. Подпомага контролирането на кръвното налягане, регулирането на телесната температура и киселинно-алкалното равновесие.
Лимец
Историята на лимеца започва още в дълбока древност - археолози твърдят, че тази пшеница е била консумирана преди повече от 15 000 години в земите около делтата на река Нил. Лимецът е изключително богат на витамините А, В и Е, белтъчини и минерали (цинк, магнезий, манган, фосфор). Витамин Е играе протективна роля за сърдечно-съдовата система, подпомада функцията на половите жлези, добър антиоксидант е и спомага за бързото извеждане от организма на свободните радикали.
Пчелите приготвят мановия мед от сладка течност (сок), която събират от някои видове растения, като дъб, клен, върба, бор, смърч, ела, бряст, круша, вишня и др. Тази сладка течност се нарича мана, откъдето и полученият от нея мед се нарича манов. В мановия мед се съдържат голям брой свободни аминокиселини, по-важни от които са аспарагинова киселина, аланин, аргинин, цистин, глицин, глутаминова киселина, хистидин, лизин, метионин и др. Най-съществената разлика между мановия и нектарния мед е в съдържанието на минерални вещества. В този мед те са от 5 до 9 пъти повече.
