Дивият лук (Allium schoenoprasum) с неговите фини зелени пера е най-малкият вид ядлив лук. Дивият лук е многогодишно растение, достигащо височина до 50 см, като за негова родина се считат както Азия и Европа, така и Северна Америка. Всъщност дивият лук е единственият представител на рода Allium, който произхожда едновременно и от Стария и от Новия свят.
Дивият лук е популярна култура, използвана предимно като подправка на различни ястия. Може да се намери лесни по магазините и пазарите, както и да се отгледа лесно в саксия или в градината. Известен у нас още като резанец, шивес, а още и салатен лук, сибирски лук, дивият лук е многогодишно луковично растение, което е познато още от [древността.
Този ароматен лук с ненатрапчив вкус образува гъсти туфи от тънки листа и цветоносни стъбла с нежни красиви лилави съцветия. Дивият лук се развива и расте непрекъснато чак до късна есен. Височината му достига между 30-50 см изразена в тъмнозелени цилиндрични листа със специфичен аромат на лук. В диаметър листата достигат 2-3 мм, докато луковиците са източени конични, 2-3 см дълги и 1 см широки. Те растат нагъсто в групи от корените.
Бледо лилавите цветове на дивия лук са звездовидни с шест венчелистчета, като на ширина достигат 1-2 см и растат в гъсти съцветия от по 10-30 заедно. Преди да се разтвори и разцъфти, съцветието е обвито в хартиеподобен прицветник. Семенцата на дивия лук се образуват в малка семенна кутийка с 3 прегради и узряват през лятото.
И докато листата му се използват главно в кулинарията за приготвяне на салати, супи и за декорация, то цветовете по време на цъфтеж освен красива са и с приятен аромат, което ги прави много подходящи за украса в градината или в саксии по первазите.
Сибирският лук, за разлика от станалите културни форми лук, не образува характерната луковица, като негов акцент са нежните зелени и тънки листа. У нас може да се срещне диворастящ, предимно по високите части на нашите планини.
В кулинарната традиция на Франция и Швеция дивият лук е пуснал дълбоки корени. Данни за неговото използване откриваме в кулинарна книга от 1806 г, където авторът подробно описва неговата консумация с палачинки, супи, риба и сандвичи.
