Интересът намалява, а скуката се увеличава
Интересът намалява, а скуката се увеличава, всичко в живота ни ли е обречено на подобна формула? Търсенето на отговор много прилича на търкалянето на камъка, с което Сизиф се занимава цяла вечност. По пътя до върха усилията ни са движени от какви ли не доводи в полза на отговора “Естествено, че не, има вечни неща, вечни стойности, вечни увлечения!“
Някак си ни се иска да вярваме, че ще успеем да запазим интереса си, че има явления, които винаги ще ни бъдат любопитни, че не може всяко нещо с времето да омръзва, че ще прехвърлим върха на скуката и ще се озовем някъде там, където любимите неща никога не ни омръзват и завинаги остават еднакво вълнуващи.
И точно тогава, когато стигнем до крайната точка на тези размисли, камъкът се търкулва обратно надолу и за пореден път интересът губи битката с времето. Така и с любимите неща - блъскаш се, трудиш се, за да ги постигнеш или намериш, правиш кански усилия по пътя до тях, докато ги изкачиш на върха си, докато накрая, ентусиазмът ти се изпарява и всичко се срутва за миг. За капак, останките съвсем не са интересни, дори гледаме колкото се може по-бързо да се отървем от тях и да заметем под килима парчетата на загасналата страст.
