Как се поставя диагнозата аритмия
Лекарят, общопрактикуващ или кардиолог, ще се опита да изясни причините за появата. Това включва подробен разпит на пациента за минали заболявания, начин на живот и диета, заболявания в семейството. Следните тестове могат да бъдат назначени:
· Кръвен и уринен анализ– изследват се кръвната картина, както и състоянието на щитовидната жлеза, черния дроб и функцията на бъбреците. Изследват се серумните електролити (най-често натрий и калий), както и ензимни маркери за сърдечно увреждане.
· Електрокардиограма(ЕКГ) – записва се електрическата активност на сърцето и сърдечният ритъм. Освен данни за артмия, с този тест може да се получи информация за сърдечен инфаркт – настоящ или прекаран.
· Холтер– пациентът носи в себе си портативно устройство, което записва всички сърдечни съкращения. То се носи под дрехите и записва информация за електрическата активност на пациента, докато той извършва ежедневните си дейности. Изследването продължава най-често един или два дни. Устройството има и бутон, който се натиска при поява на симптоми, което позволява на лекаря да установи при какъв ритъм на сърцето се появяват те.
· Ехокардиография– това е изследване с помощта на ултразвук, което изследва помпената функция на сърцето. Важен показател, който се измерва е фракцията на изтласкване – тя показва колко добре изпомпва кръв сърцето.
· Рентгенография на сърце и бели дробове– дава известна информация за състоянието на белите дробове и сърцето. Може да се установи и наличие на вродени сърдечни дефекти.
· Елекрофизиологични изследвания– те са инвазивни и относително безболезнени. Използват се за определяне на типа аритмия, причината и потенциалния отговор към лечение. Изследването се извършва в специални лаборатории. С помощта на катетър през кръвоносен съд се достига до дясната половина на сърцето. То се стимулира с импулси и се записва от къде започват абнормалните импулси, тяхната скорост и по кои пътища се разпространяват в сърцето.
