Как се поставя диагнозата остеоартрит
Липсват специфични лабораторни изследвания, свързани с остоартрит. Най-често острофазовите протеини и скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) са в нормални граници. Анализът на вътреставната течност показва брой на левкоцити под 2000 на микролитър, с преобладаване на мононуклеарните клетки.
Рентгенографията е образното изследване, което най-често се прилага в диагнозата на остеоартрит, тъй като се извършва бързо и е със сравнително ниска себестойност. Най-често за поставяне на диагнозата са достатъчни данните от клиничната картина и рентгеновото изследване. Отличителни белези на остеоартрит, които се визуализират на рентгенографията са стесняване на ставната цепка, субхондрална костна склероза, поява на костни кисти и понякога наличие на ставни „мишки” (малки парченца от хрущяла, които се откъсват и се виждат в ставното пространство).
Ядреномагнитният резонанс може да изобрази промените в ставата, които се визуализират и при рентгенографията. Разликата е, че ЯМР дава и директна картина на ставния хрущял. Компютърна томография рядко се прилага за диагноза на остеоартрит. Ехографията няма приложение в оценката на остеоартрит, въпреки че са правени опити за определяне на ставната дегенерация чрез нея. Ангиографията не се използва рутинно в диагнозата на остеоартрит.
Артроцентезата е инвазивно изследване на ставите, при което с помощта на игла може да се аспирира синовиална течност, която да се изследва. Артроцентеза на засегнатата става може да помогне за изключване на възпалителен артрит, инфекция и/или кристална артропатия. Анализът на синовиалната течност помага да се изключат други заболявания на ставите. Насочващи към диагнозата остеоартрит са наличието на невъзпалителна ставна течност, отрицателни посявки за бактерии и оцветяване по Грам, липса на кристали в течността при оглед с поларизационен микроскоп.
