Как се поставя диагнозата стенокардия
Характерните оплаквания на пациентите насочват лекаря към диагнозата стенокардия, а в някои случаи и вероятен инфаркт на сърцето, който трябва да се изключи.
След провеждане на физикално изследване, на пациента се прави електрокардиографски запис (ЕКГ), който отчита електрическата активност на сърцето и дава характерни изменения при наличие на исхемия. Често електрокардиограмата при пациенти с данни за стенокардия е нормална и това налага извършване на стрес-тест. Той се извършва най-често с помощта на велоергометър или бягаща пътека. Прави се запис преди, по време и след физическото натоварване. Така могат да станат явни промени, които не се проявяват в състояние на покой.
Освен електрокардиограма, на пациента се извършва рентгенография на гръден кош. Тя може да покаже наличие на течност в белите дробове, в следствие нарушена функция на сърцето, както и да помогне за изключване на някои състояния, водещи до подобни на стенокардия оплаквания.
Провеждат се стандартните лабораторни изследвания, както и по-специфичните за сърцето – сърдечни ензими (СК и СК-МВ, тропонин). Те се позитивират в голяма степен при наличие на инфаркт на сърцето.
Ехокардиографията дава представа за помпената функция на сърцето и за наличие на дисфункция.
Коронарната ангиография е инвазивно изследване, което дава най-точна представа за състоянието на коронарните артерии. Използва се тънък катетър, чрез който се впръсква контрастно вещество в коронарните артерии, където се визуализират евентуални запушвания.
