Как ставаме толкова чувствителни
Пътищата са много. При някои това е въпрос на възпитание. В детска възраст са били глезени деца на твърде взискателни родители. Свикнали са да получават всичко, но и да имат големи претенции към хората около себе си. Когато детето порасне, то се сблъсква със среда, която не винаги се съобразява с него и не е никак перфектна. Тогава то изпада в такова емоционално състояния.
Друг вариант е лошо емоционално преживяване, след което човек изпада в депресивно състояние и започва да си въобразява, че всичко около него е лошо и чувства, че във всеки един момент може да бъде отново предаден.
При трета група от хора, прекалената чувствителност е като вродена и те от малки изживяват всяко нещо, което им се случва като голямо събитие, придават огромна важност на всички събития и разсъждават върху всеки ход.
