Думата аритмия идва от гръцки и буквално означава загуба на ритъма. Аритмия представлява неритмична сърдечна дейност – сърцето може да бие учестено (тахикардия), забавено (брадикардия), може да са налице преждевременни контракции или съкращенията да са прекалено нерегулярни (фибрилацио).
Аритмиите са състояния с промени в сърдечния ритъм – те настъпват, когато електрическите импулси от сърцето, които координират сърдечните удари, не функционират правилно и сърцето бие прекалено бързо, бавно или непостоянно.
Много сърдечни аритмии са безобидни. Много хора инцидентно получават аритмични сърдечни удари, които те усещат като препускане на сърцето или по-силни сърдечни удари. Въпреки това обаче, някои аритмии, особено ако се отдалечават значително от нормалното съкращение на сърцето или са резултат от увреждане на сърдечния мускул, могат да предизвикат притеснителни и дори застрашаващи живота симптоми.
Ускорената сърдечна честота се нарича тахикардия, а забавената – брадикардия. Когато ритъмът е неправилен, аритмиите се обозначават като фибрилации – предсърдни или камерни. Когато едно сърдечно съкращение се случи по-рано, от колкото трябва, то се означава като преждевременна контракция.