Множествената склероза е автоимунна болест , при която се наблюдава дегенерация на нервите на централната нервна система – тези на мозъка и на гръбначния стълб. При случаите на множествена склероза имунната система атакува собствения миелин – вещество, което обгръща нервите и е от ключово значение за тяхната проводимост и също така помага при предаването на нервните импулси. Като следствие от това електрическите импулси, които се движат по нервите, се забавят и самите нерви започват да се разрушават. Колкото повече стават засегнатите нерви, толкова по-затруднени стават функциите, контролирани от нервната система като речта, ходенето, писането, зрението и паметта.
Ходът на развитие на множествената склероза, както и тежестта на заболяването и специфичните симптоми са непредвидими. Болният никога не знае кога ще получи пристъп с различен комплекс от симптоми, нито колко дълго ще продължи или колко тежък ще бъде.
Повечето хора заболяват от множествена склероза между 20-тата и 40-тата си година , като преобладават жените. Терминът „множествена” се отнася до множеството места в централната нервна система, които са засегнати, както и големия брой пристъпи и ремисии, характерни при множествената склероза.
Интересен факт е, че европейските цигани, ескимосите и някои африкански етнически групи не заболяват от множествена склероза или процентът на заболеваемост при тях и пренебрежимо малък. Незначително е и присъствието й сред местните индианци от Северна и Южна Америка, сред японците и другите азиатски групи. Най-засегната е бялата раса.