Темата за хранителните капани е толкова обширна, че може да запълни цяла книга, но ще се опитам да я обобщя в няколко параграфа.
За разлика от другите живи организми, ние хората не възприемаме храната еднозначно като средство, с което да задоволим физиологичните нужди на организма си, а я натоварваме с много повече очаквания: да ни доставя удоволствие, да ни прави компания, да ни служи за извинение и вдъхновение. Една от причините за това емоционално отношение е връзката с майката, която хранейки новоредното бебе, го дарява с нежност, ласка и топлина. Тялото запомня тези приятни усещания, защото нашето тяло има памет. Тя е несъзнавана, но имено затова е много по-мощна от съзнаваната и често пъти ни контролира, без дори да разбираме. Затова често, когато възрастният човек търси храна, той всъщност търси обич, ласка, нежност, прегръдка.
Емоционалната връзка с храната отключва няколко сериозни хранителни капана, които могат да създадат риск за здравето и живота.