Легендата за Нарцис
Причина за всеобщото възхищение от нарциса (Narcissus) е красотата и изящността му , но и древният мит, направил неговото име нарицателно; да наречеш някого нарцис, все едно да кажеш колко този човек е влюбен сам в себе си. Нарцис , синът на нимфата Лириопа и реката Кефис, младеж с ослепителна красота, оставал безразличен към любовните чувства, които пораждал у другите. Изпълнена с нямо обожание нимфата Ехо била отхвърлена от него и издъхнала от мъка. Нейните сестри се възмутили и оплакали на Немезида от егоизма и безчувствието на Нарцис. Тогава богинята решила да отмъсти за отблъснатите влюбени. Тъй като гадателят Тирезий заявил, че Нарцис ще живее докато види своя собствен образ, по време на лов, Немезида подтикнала младежа да утоли жаждата си в един извор. Обхванат от любов към отразения във водата образ, който не можел да достигне, неспособен да се откъсне от гледката на своя лик, Нарцис забравил да пие и да яде и пускайки корени на брега на извора, малко по малко се превърнал в цветето, носещо неговото име, което оттогава се отразява в пролетните води.
Странно, но въпреки неговото великолепие от багри и форма, нито гръцката, нито римската митология са създали легенда за лалето (Tulipa). При това диви лалета обилно цъфтят на свещената планина Ида в Гърция. В едно персийско предание се разказва за лудо влюбен мъж,който се самоубил,защото го разделили от жената,пленила сърцето му.От капките кръв поникнали чудно красиви алени лалета.За това до ден днешен някои считат цветето за символ на споделената любов.
Според казахския епос в пъпките на лалето е скрито щастието. Дълго време никой не е могъл да разтвори красивото венче. Веднъж го съгледало малко дете. С радост то дотичало до поляната и с нежните си ръчички докоснало цветето. Пъпката се разтворила и голямото човешко щастие литнало по земята. В Узбекистан съществува поверие, че небесносиньото лале, което расте и цъфти в планините, носи щастие.
