На работа вие влизате в интернет...
На работа вие влизате в интернет, за да откриете една много важна за вас информация, но в същия този момент шефът ви извиква на „спявка“. Когато се връщате на бюрото си, телефонът ви почва да звъни (и не само мобилният, но и стационарният му „припява“)... След като провеждате няколко телефонни разговора и отговаряте на няколко спешни есемеса, вие се вторачвате като обезумели в монитора на компютъра, без да имате и най-малка представа с коя от хилядите други задачи да се захванете най-напред. А на всичкото отгоре вече дори не можете да си спомните кое беше онова важно нещо, за което бяхте решили да отделите време, за да се поровите в интернет.
Струва ви се, че ще се побъркате от ангажименти
Не сте изключение. В подобни и даже по-страшни ситуации попадат всички хора от време на време. И то най-вече през декември, когато освен с приключване на старата година сме заети и с подготовка за посрещане на новата. Бързаме да ви уверим, че няма да се побъркате. Вие просто сте претоварени. И в това няма нищо чудно.
В наши дни психическото натоварване, което се налага да издържат и възрастните, и децата, много често превишава онова, с което са се сблъсквали нашите родители. Човешкият мозък просто не е разчетен да се справи с такова количество информация. Ако се върнем назад в историята, ще забележим, че залог за културното и физическото развитие на човека преди всичко са били ограниченията. Храна, дрехи, оръдия на труда и всичко останало, което са произвеждали и обменяли помежду си хората, са изисквали вложения на енергийни и финансови усилия. Образованието е било привилегия на богатите, а книгите дълго време са се преписвали на ръка и са стрували цяло състояние. Хората били ограничени даже в контактите си: роднините и приятелите им умирали твърде млади (през 1900 г. например хората рядко доживявали след 50-годишна възраст). Да не говорим, че пътуванията от един до друг град са отнемали няколко седмици, а понякога и месеци – в зависимост от разстоянието.
Нашият мозък, психиката ни, а и нашето тяло не са създадени да се справят с този поток от информация, с който ни се налага да живеем днес.
