Непостояноството не е полов признак
В спороввте за мъжката и женска полигамност се ражда истината за това, че непостояноството не е полов признак. Но какво да правим, ако мъжките изневери за вас са вече навик? Само дето е трудно да се свикне с тях.
Да се утешаваме с това, че мъжа не може без разнообразие - също не става - достатъчно двойки има, непознати с тази напаст. Колкото и да се стараем за благото на всеобщото щастие и както и да се стремим към съвършеноство, избранника среща тази, която ви е надминала. Често, разбира се, не става ясно с какво точно, понакога даже е удивително - какво толкова е намерил в нея?! Може би, наистина съществува това жестоко разделение на хора, на които изневеряват, и на хора, с които?
Защо? Отношението към "сестрите по пол" най-добре характеризира отношението на жената към себе си. Някакво съперничество е присъщо за всички, но с повтарящи се измени се сблъскват тези, които изначално виждат в другата жена потенциален враг. Независимо, очаквате ли удар в гръб или веднага ги ненавиждате. Влизайки в отношения с мъж, вие не възнамерявате да заемете в сърцето му място на едниствената, а неосъзнано допускате там място и за други.
Нов сюжет. Суровата истина е в това, че вие действително не сте единствената жена на света. Чудесна? Безусловно! Такава като вас няма и никога няма да има? Разбира се! Да се влюбиш в тази уникалност не е толкова сложно. Но не на шега се изплашете да изхабите и минута от живота си в мисли за чуждата привлекателност! Вие си имате своя, неповторима! Поиграйте на играта "Моята лична Червена книга": впишете там най-голямата ценност и редкост - самата себе си. Не се ограничавайте от грижовния поглед, както прави майката в отношение към детето си, не позволявайте да ви обиждат, не допускайте невнимателни постъпки, разстройства и неприятности. Запълнете своя свят със себе си! И скоро с вас и само с вас ще се изпълни и нечий чужд живот.
