Повечето хора вярват, че пицата е открита от италиянците. Това схващане обаче е грешно, тъй като можем да проследим корените на пицата до древни времена. Въпреки че, няма археологически доказателства, известно е че още във Вавилон, Израел, Египет и други древни култури от средния изток са приготвяли плосък, неподквасен хляб, които се е изпичал в пещ. Хлябът е приличал много на запазените и приготвяни и до днес пити. Знае се още че древните средиземноморски народи като гърците, римляните и египтяните са яли хляб, подправен със зехтин и различни подправки.
Ако питате италиянците от Неапол обаче, то те ще ви разкажат една по-друга история.
За тях има само две истински пици "Маринара" и "Маргарита". Маринарата е най-старата пица и е гарнирана с домати, риган, чесън, зехтин и босилек. Името й идва, не както повечето хора смятат, поради това че в нея има морски дарове, а защото това била храната, която рибарите ядяли при завръщането си вкъщи от плавания в залива на Неапол.
Колкото до Маргаритата, в нея за първи път се използвало сирене и се вярва, че някъде през 1800 година италиянски пекар на име Рафаеле Еспозито "сътворил" три различви вида пици за едно кралска визита. Според историята италиянския монарх крал Умберто и неговата съпруга кралица Маргарита били на посещение в района. За да ги впечатли и да засвидетелства своя патриотизъм Рафаеле избрал да гарнира едно от своите маргаритатворения със храна, която според него най-добре би символизирала цветовете на Италия: червени домати, бяла моцарела и зелен босилек. Кралските особи били толкова възхитени, че новината за това ястие бълрзо се разчула и то скоро започнало да се прави навсякъде из страната, а пицата, която станала любима на кралицата, била кръстена естествено на нея.
В Неапол предпочитат основата на пицата да е мека и еластична, докато в Рим я предпочитат тънка и хрупкава.
