Поставяне на диагноза и лечение на ревматизъм
Няма лабораторно изследване, което на сто процента да поставя диагнозата ревматизъм . Насочващи към диагнозата са данните за прекарана инфекция на гърлото или кожата.
За доказване на стрептококова инфекция се взема материал от фаринкса и се търси причинителя. Друго изследване е измерването на титъра на антистрептококови антитела (АST). Повишеният титър на антитела е белег за предшестваща инфекция със стрептококи на гърлото и в по-малка степен на кожата.
Други лабораторни изследвания като скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ), С-реактивен протеин най-често са повишени, без това обаче да има особено значение за диагнозата. Проби от кръвта (хемокултури) се вземат при съмнение за ендокардит.
От образните изследвания се извършва рентгенография на бял дроб , на която може да се открие уголемена сърдечна сянка, поради сърдечната недостатъчност или голям перикарден излив. За оценка на засягането на сърцето значение има извършването на ехокардиография. Тя дава оценка на състоянието на сърдечните клапи – структурно и функционално.
Други изследвания, които могат да се извършат са електрокардиограма, изследване на ревматоиден фактор и антинуклеарни антитела, за изключване на ревматоиден артрит. Може да се наложи и извършване на артроцентеза, за изключване на септичен артрит.
Терапията и профилактиката при ревматизъм има четири опорни точки:
· Лечение на стрептококовата инфекция, която е довела до заболяването.
· Лечение на острата фаза на ревматизъм.
Прилагат се противовъзпалителни средства за контрол над артрита, треската и другите остри симптоми. Най-често се прилагат салицилати, въпреки че е възможно и приложение на други нестероидни противовъзпалителни. Стероиди се прилагат при пациенти, при които нестероидните медикаменти не са дали добър ефект.
Режимът на легло е традиционна част от лечението на ревматизъм, особено при пациенти с кардит. На болните се препоръчва да почиват през острата фаза на заболяването и постепенно да повишават активността си след преминаването й.
Хореята обикновено се третира консервативно в спокойна, нестимулираща среда. При нужда от седация се прилага най-често валпроева киселина. При рефрактерна на лечение хорея се прилагат интравенозен глобулин, стероиди и плазмафереза, въпреки че сигурен ефект не е доказан.
Почивката на легло е съществена при пациентите със засягане на сърцето. При наличие на сърдечна недостатъчност, лечението е конвенционално. Диуретиците са основни в терапията. При тежък кардит някои прилагат стероиди. При миокардит трябва да се внимава за поява на аритмии.
