Свиването на кръвоносните съдове на кожата през зимата
Един от първите ефекти, които студът упражнява върху кожата, е свиването на кръвоносните й съдове. Видимата й реакция се изразява в бързо побледняване, но същността на проблема се състои във факта, че е затруднено снабдяването й с кръв. Това води до забавено доставяне по кръвен път на хранителни и градивни вещества, а оттам и до намаляване на скоростта на възстановителните процеси в нея. Освен това трябва да се има предвид, че колкото по-студен е въздухът навън, толкова е и по-сух. Ето защо, спокойно може да се каже, че “студът изсмуква влагата от кожата”. Този ефект се засилва както от вятъра, така и от зимното слънце. Установено е, че при температура на въздуха около –2оС и скорост на вятъра 20 км/час, температурата на кожата е –4оС. Ниските температури се отразяват и на секреторната дейност на мастните жлези, които още при 8оС преустановяват функциите си. Поради това образуваният от тях себум е в крайно недостатъчно количество. Като прибавим към това, че студът потиска и потоотделянето, става пределно ясно защо защитният водно-липиден слой на кожата, покриващ епидермиса, не е вече в състояние да осигурява надеждна защита чрез ефективна бариерна функция. Създадените условия благоприятстват размножаването на различните болестотворни микроорганизми (бактерии, вируси, гъбички и др.), които атакуват кожата и често предизвикват възпалителни процеси в нея. Улеснено е и проникването на алергените, което може да доведе до развитието и на студова алергия (тогава чрез специално изследване се откриват т.нар. криоглобулини).
Вече стана дума, че засиленото отопляване на помещенията през зимния сезон също създава проблеми на кожата, тъй като сухият и топъл въздух в тях допълнително я изсушава. За това допринася и рефлекторното разширяване на кръвоносните съдове при влизане от студено в топло помещение, когато лицето видимо “пламва”, носът и бузите се зачервяват. В такива случаи нерядко и носът започва да “тече”, а загубата на влага се усеща особено силно от лигавиците.
