Синдромът на Дон Жуан
Разбира се, единствената цел на Дон Жуан е да преспи с колкото може повече жени. И този негов комплекс тръгва още от детството. Затова и психолозите свързват т.нар. синдром на Дон Жуан с това, че в ранните години на живота си мъжът е бил емоционално потиснат от властната си майка, която не му е отделяла достатъчно време, отнасяла се е деспотично със сина си и не е давала възможност той да прояви истинския си характер.
Такъв тип мъже постоянно имат съмнения в своята самостоятелност като интимни партньори. Те се стремят да бъдат с много жени, за да докажат по този начин своята значимост и едновременно да отмъстят на женския пол за презрителното му отношение в детството.
Мъжът Дон Жуан е диктатор. Той не зачита мнението на жената и потиска всяка нейна инициатива. В семейния живот най-често се проявява като неискрен и жесток.
Но опитът да се помогне на такъв мъж да победи комплексите си и да създаде нормални хармонични отношения не е лишен от смисъл – такива хора са всъщност много самотни. Отношението им към жените – чрез стремежа да «покорят» повече от тях, е следствие от търсенето на единствената истинска любов.
Дон Жуан е трудно да бъде изненадан с нещо в леглото – все пак повечето неща той вече ги е правил с други жени. Излишната настъпателност спрямо него може да събуди стари комплекси и неувереност. Той се повлиява добре от това да бъде хвален, да му се показва, че е ценен заради истинските човешки качества, които притежава.
Такъв тип мъже имат високо самочувствие и обичат да им се казва, че с тях е интересно да се прекарва времето. Съчувствието е това, което Дон Жуан търси у жената – ако му го даваме, той ще е благодарен и мил.
