Ти си виновен
Какво правим? В детството са ни внушавали, че мъжът трябва да отговаря сам за своите думи и постъпки. Също така той трябва да отговаря за жената, която е до него, децата, финансовото благосъстояние на семейството и за мира в целия свят. И вие, следвайки това убеждение, възлагате на него отговорността за абсолютно всичко. А където е тоталната отговорност, там е и вината за всички неприятности, грешки и пропуски. Парите не стигат? Той е виновен, малко изкарва. Децата учат лошо - също е виновен, малко време отделя за семейството. Кара се с тъщата? Него го мързи да намери подход. Нищо чудно, ако в един прекрасен ден той реши, че децата в Африка гладуват също по негова вина.
Какво излиза? Сякаш искахте да стане по-добре, искахте да му дадете възможност да е глава на семейството и силен мъж, а това, което получавате е абсолютно недодялано мъжле на средни години с изгаснал поглед. Или силен, но съвършено чужд гражданин, за който със сигурност не сте се омъжвали. Онзи беше внимателен, отговорен, а този е отстранен, не се прибира, нищо не иска да върши, общува грубо с вас само по необходимост. Като в приказка. Ако все още искате да достигнете резултата, на който сте разчитали, ще се наложи да отделите мухите от кюфтетата, то ест главенството на мъжа в семейството от вашето нежелание да отговаряте за каквото и да е. Вземете отговорността върху себе си, своите постъпки, своя живот, работа, отношенията с децата, а и със самия мъж също. А на него предоставете да отговаря, съотвестно за вас. Това значи, че никой от вас няма да е виновен, а все пак чуството на вина е едно от най-разрушителните. Все пак вие не искате да разрушите своя любим, да го направите нещастен? Ето, позволете на вас двамата да сте щастливи и уверени в себе си.
