Традициите на Бъдни вечер
Преди вечерята на Бъдни вечер най-възрастният от семейството прекадява с тамян трапезата и дома. По този начин злите духове няма да могат да извършат своите злини в навечерието на този светъл християнски празник.
Ако дома е с камина огъня трябва да бъде поддържан от дъбото или крушово дърво, наричано бъдник. Със своята светлина, горящото дърво символизира раждането на Исус Христос.
На Бъдни вечер у нас се приготвят постни ястия като варен фасул, пълнени чушки с боб, пълнени чушки с ориз, сарми, жито, тиквеник, ошав, мед и орехи, различни плодове, обреден хляб и пита и др. Поверието е, че така годината ще бъде плодородна и с много храна. Броят на храните трябва да бъде нечетен, като най-добре е да бъдат 7, 9 или 11 вида. Най-възрастният член на семейството разчупва обредния хляб и първото парче се оставя настрани, за Богородица и починалите, следващото парче се заделя за къщата и останалите се раздават на семейството според възрастта. Ако има и домашни животни може и на тях да се даде от хляба. След като всички се нахранят трапезата се оставя до сутринта.
След вечерят, точно в полунощ тръгват коледарите. Коледарите са мъже ергени или по-млади, които са отскоро женени. Подготовката им започва от Игнажден, защото трябва да научат песни, които да пеят, да изберат водата на групата, който задължително трябва да е по-възрастен и женен. Целият процес се нарича коледуване и трае от полунощ до изгрев слънце. Със своите непрестанни песни коледарите прогонват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества.
