Трябва да спрем да се оплакваме
Нашите мечти ще си останат само един блян, ако продължаваме да се оплакваме заедно с колегите си от ниските заплати, ако само обсъждаме с приятелите си че няма никакви възможности и да коментираме по цял ден новините за престъпност, бедност, безработица. Непрекъснатото оплакване, недоволството, отчаянието и чувството за безизходица са като една зараза, епидемия, която обхваща бързо много хора. Негативните нагласи и коментари заразяват и повличат. Без да се усетим, ние започваме да повтаряме същите думи като зомбирани и така циментираме ограничаващите си убежденията. Понякога правим това машинално под влияние на общото настроение, а в други случаи, просто за да сме вместим в колектива или защото не ни се захваща изтощителна борба с всички.
