Може би всички ние поне веднъж в живота си сме се сблъсквали с хора, които постоянно говорят за здравето си и по-конкретно за заболяванията, от които страдат . Те подробно описват всяка своя болежка и страдание, опивайки се в собствения си разказ и потъвайки в самосъжаление. Само час, прекаран в компанията на такъв човек, е достатъчен, за да се почувствате емоционално 'изцедени' .
Ако сте попаднали в този ужасен капан и не можете да прекъснете събеседника си (или по-точно неговата тирада), то ще Ви се наложи да изслушате несекващ поток от думи - какво са казали лекарите; какви нови лекарства поглъща страдалецът; как неговите близки не му обръщат внимание и т.н., и т.н... Монологът е безкраен!
Ако човекът Ви е само познат, Вие знаете, че рано или късно ще се измъкнете от отровната му паяжина, а по-нататък ще направите всичко възможно, за да може пътищата Ви да не се пресекат отново. Но съвсем друг е случаят, ако (х)ипохондрикът Ви е близък, член на семейството например. Не можете да избягате. Какво да сторите?