Хладните и студените бани
Хладните и студените бани никога не се прилагат при усещане на студ, тръпки, въобще при недостатъчно топло тяло. Тялото трябва предварително да се затопли. Ако баните са цели (общи), трябва да се правят на стайна температура, като при това винаги бъдат предшествувани от студено омиване на челото, гърдите и врата или пък забраждане на челото със студена кърпа.
Тежко болните трябва да бъдат подпомагани във време на банята и да правят колкото може по-малко движения. При нужда могат да се направят приспособления за лягане.
Много препоръчително е във водата нетежко болните да правят движения с краката, ръцете, масажи и т. н. с цел да се образуват вълни и така да се увеличи механическото действие на водата. При тежко болни вълните се образуват от второ (обслужващо) лице.
Всяка топла баня трябва да се последва от студено обливане, душ или фрикция, като водата е с 5 или 10оС по-студена от водата на банята съответно за деца и слаби болни и с 10оС за здрави хора.
Всяка хладка баня, ако е цяла, се последва от студено обливане на краката и бедрата. Необходимите за целта съдове се приготвят още в началото на банята.
След всяка баня (топла или студена) е необходимо главата добре да се изсуши, а тялото енергично да се избърше със суха кърпа. Ако болният има повишена температура, взима се само голямата мокрота чрез попиване с кърпата, без да се избърсва напълно, после ляга в леглото или пък се раздвижва до пълно затопляне.
Не забравяйте, че по време на каквато и да е баня се получават изпарения. Затова след привършване на банята (ако е проведена в стая) прозорците трябва да се отворят, за да се проветри напълно стаята, в която остава болният. Дълбокото дишане, което настъпва след всяка баня, също налага това.