Белодробно сърце (кор пулмонале)
Белодробното сърце (кор пулмонале) е медицинско състояние, обусловено от повишеното налягане в белодробните кръвоносни съдове – белодробна хипертония, или масивен пулмонален емболизъм. Характеризира се с настъпване на десностранни сърдечни изменения, особено в дясната камера. При хроничните случаи предоминираща е хипертрофията (разрастването) на дясната камера, докато при острите – дилатацията (разширяването) на камерата.
Ако бъде оставено да прогресира без лечение, състоянието може да доведе до десностранна сърдечна недостатъчност и смърт.
Анатомичните васкуларни изменения при емфизем, интерстициално белодробно заболяване, респираторен дистрес синдром обикновено са свързани с хронични измения, и съответно – хронично белодробно сърце. Етиологията може да бъде свързана и с повишен вискозитет на кръвта при полицитемия вера, сърповидноклетъчна анемия; увеличен белодробен кръвоток и др. Състоянието може да бъде и идиопатично, т.е. да не е обусловено от друго заболяване.
Симптоматиката зависи от стадия на болестта. В ранните стадии, заболяването най-често е безсимптомно. С напредването му се появяват комбинация от следните симптоми: умора, тахипнея (ускорено дишане), свиркащо дишане, хронична влажна кашлица. Стенокардна болка, рефрактерна на нитратно лечение, е индикатор за кор пулмонале. Хемоптизата (кръвохрак) настъпва след разкъсване на белодробна артерия.
В напредналите стадии може да се появят симптоми на хепатална конгестия – анорексия, неразположение и жълтеница. На този етап е възможно пациентът да припада при физическо натоварване, поради невъзможността сърцето да изпомпва достатъчно кръв към тялото и мозъка при увеличено натоварване. Налице са и цианоза (посиняване) и оток на тъканите.
Медикаментозната терапия преди всичко цели лечение на подлежащото заболяване и подобряването на деснокамерната функция и контрактилитет и понижаване на пулмоналната вазоконстрикция.
При острите състояния приоритет е стабилизирането на пациента. За подлежащия тромбемболизъм се прилагат тромболитици или тромбектомия, ако има риск от циркулаторен колапс.
Сърдечната недостатъчност с белодробен и/или периферен оток налага прилагането на диуретици, нитрати за подобряване на сърдечния кръвоток и инотропни лекарства. Любопитно е, че силденафил (Виагра) първоначално е бил разработван като лекарство за белодробна хипертония. Едва в хода на клиничните изпитвания е установена необичайна „нежелана реакция“ - подпомагане на ерекцията, което се превръща в основно показание.
Задухът се лекува с кислород. В зависимост от конкретния случай и обстоятелства, може да е уместно и приложението на бронходилататори, антикоагуланти, муколитици, антибиотици (при наличие на бактериална инфекция) и др.
Задължително e прекратяването на тютюнопушенето и излагането на прах и дим.
