Хипертония (високо артериално налягане)
Хипертонията се дефинира като трайно повишение на налягането в кръвоносната система. Тъй като то може да варира в широки граници, дори и за кратки интервали, хипертонията се определя като трайно задържане на артериалното налягане, измерено на лявата предмишница, над 140/90 mmHg (милиметри живачен стълб).
В 90% от случаите се наблюдава т. нар. идиопатична хипертония, т.е. тя не е следствие от някакво друго заболяване. В останалите случаи хипертонията се дължи на предхождащо медицинско състояние – феохромоцитом, тумори на щитовидната жлеза и др.
Хипертонията крие риск от възникване на увреждания в съдовете на мозъка, бъбреците и сърцето, които се асоциират с тежки сърдечносъдови инциденти и висока смъртност. Ранните стадии на хипертония са често безсимптомни, докато при средната и по-тежките форми могат да са налице постоянна умора, задържане на течности и отоци, ортопнеа (задух при лежане), често уриниране, сърцебиене и др.
Диагностицирането на хипертонията трябва да бъде незабавно последвано от сериозни и трайни промени в начина на живот – нисък прием на сол и мазнини с храната, намаляване на телесното тегло (ако е налице затлъстяване), оптимизиране на физическото натоварване (според препоръките на лекуващия лекар), прекратяване на тютюнопушенето, ограничаване или по възможност прекратяване приема на алкохол, спазването на здравословен режим на работа и почивка.
Ако тези мерки не дадат резултат в рамките на шест или повече месеца, лекуващият лекар може да вземе решение за преминаване към някоя от утвърдените медикаментозни схеми за лечение, съобразявайки се с наследствените особености, начина на живот, социалния статус и индивидуалната поносимост на пациента.
Хипертонията е хронично заболяване, което изисква регулярно мониториране за актуализиране на терапията.
