Сърдечна недостатъчност
Като сърдечна недостатъчност се определя неспособността на сърцето да изпомпва достатъчно кръв към тялото за задоволяване на нуждите на мускулите и органите. Типичната симптоматика включва задух, отоци по тялото (най-вече глезените и краката) и ниска физическа издръжливост. Сърдечната недостатъчност може да бъде левостранна, десностранна или двустранна, които се различават по своите клинични особености. Диагнозата се поставя след извършване на ЕКГ за изследване на сърдечната функция; ехокардиография за визуализиране на сърцето и евентуалното наличие на анатомични промени; както и кръвни тестове, за измерване насищането на кръвта с кислород.
В зависимост от конкретната форма, клиничното протичане и поносимостта на пациента, лечението може да се провежда с различни комбинации от АСЕ-инхибитори, диуретици, бета-блокери, инотропни лекарства (повишаващи силата на сърдечните съкращения) и др. В някои случаи единствено решение е сърдечната трансплантация.
