Как се поставя диагнозата лениви черва
За поставяне на диагноза често пъти е достатъчна анамнезата на пациента. Информацията за чести периоди на запек, с трудно изхождане на твърди изпражнения, честа употреба на слабителни средства, насочват мисленето на лекаря в тази посока. Добре е преди поставяне на окончателна диагноза обаче, да се изключат някои по-сериозни заболявания на храносмилателната система, като рак на дебелото черво. Трудно изхождане в комбинация с рязка загуба на тегло, липса на апетит, може да се дължат на злокачествено заболяване. Повишена умора може да се обясни и с наличие на анемия от хронично кървене от храносмилателната система.
Извършват се рутинни кръвни изследвания като пълна и диференциална кръвна картина, оценка на чернодробната и бъбречната функция. Изследват се електролитите, тъй като при промяна в техните нива може да доведе до отклонения от нормалната перисталтика на червата. При съмнения за заболяване на щитовидната жлеза, което също може да се изяви с промени в изхожданията, се правят хормонални изследвания.
От инструменталните изследвания се прилагат рентгенография с контраст. При изследването може да се види забавеното движение на контрастната материя по хода на червата, раздути чревни гънки и повишено количество газове, по-трудно наличие на фекални маси (преди изследването се приема средство почистващо червата). При съмнение за злокачествено образувание се препоръчва колоноскопия. При това изследване с помощта на гъвкава оптична система се прониква през ануса в дебелото черво и се оглеждат неговите стени за полипи и други образувания. При наличие на съмнителни участъци, може да се вземе част от тях за хистологично изследване (биопсия).