Мит: Някои хора имат бавен, а други бърз метаболизъм
Този мит може да се доразвие като добавим, че смятаме, че слабите хора имат бърз метаболизъм, а пълните - бавен. Това би означавало, че слабите хора горят много калории за да поддържат теглото си, докато пълните горят малко и затова лесно качват килограми. За съжаление и това не е вярно. Разликите в горенето на калории идват от общата активност. По-слабите хора имат по-нисък базов метаболизъм, но по-висок разход от стоене прави, по-резки движения, ходят повече пеша и спортуват по-често. По-тежките хора пък имат по-висок разход от базовото си горене, но пък изостават, защото стоят по-малко прави, по-малко ходят и по-рядко спортуват. Тези, които го правят пък са по-склонни след това да си наваксат с храна, докато по-леките хора по-трудно огладняват. Един по-лек човек поддържа теглото си с по-малко калории, докато по-тежкият човек има по-голям апетит и поддържа теглото си с повече калории. Някои по-тежки хора перманентно се опитват да са на диета, което може да намали разхода им в покой, тъй като пониженият прием на калории намалява още повече разхода за движение и така им се струва, че едновременно са на диета и не отслабват. Всичко обаче е въпрос на адаптация – тялото намира начин да накара човек да се движи по-малко, за да компенсира за по-малкото калории и започва да щади подкожните мазнини. Това води до заблудата, че по-тежките хора имат по-бавна обмяна. Ако пък сравните двама души с еднакво тегло и единият има повече мускулна маса от другия, неговият разход в покой ще е по-висок, затова и тренировките с тежести често се препоръчват за хора, които искат да изгубят мазнини. Разбира се - всички тези правила важат за здрави хора. При различните метаболитни разтройства, като заболявания на щитовидната жлеза, диабет от 2 тип, метаболитен синдром, обикновено се наблюдава понижен метаболизъм, но той е в резултат на конкретно заболяване.
