Негово превъзходителство
Ако човек е надменен и горд, трудно е да го заподозрем, че страда от комплекс за малоценност. Но истината е, че това е по-скоро така. Иначе защо той с такова усърдие се опитва да доказва на всички наоколо своето превъзходство? Отговорът е прост: защото самият той не е уверен в него. Психиатърът Алфред Адлер нарича това комплекс за превъзходство и смята него и комплекса за малоценност за двете страни на един и същи медал.
Въпреки че хората с комплекс за превъзходство изглеждат равнодушни към оценките на другите, в действителност те много силно зависят от тях. Смятайки себе си за ненадминати и виждайки от страна на околните липса на възхищение или дори пренебрежение, те изпитват страх и агресия. Опитвайки се да променят мнението на околните обаче, те не се стараят да променят нещо в себе си, а се стремят да придобият власт над другите хора, да ги потиснат и по този начин да компенсират чувството си за непълноценност. Според статистиката около 80% от насилниците вършат престъпление не заради непреодолимо сексуално влечение, а само за да изпитат чувство на безгранична власт над жертвата...
Като много други черти и тези особености на личността се формират в детството. В такива семейства родителите приемат детето си само когато е послушно и добро. А в случай на някакво провинение му показват бурно отхвърляне: "Ти не си ми дъщеря, щом постъпи така!" В резултат в самосъзнанието на детето се формират два образа на неговото Аз. Едното - "Аз - идеално", или както го наричат още психотерапевтите, "Грандиозно Аз" - тоест въплъщение на всички положителни качества. Другото - "не Аз", състоящо се от лошите черти, детето не признава в себе си, страхува се от него и старателно го прикрива. Защото да постъпи така, както е присъщо на "не Аз", значи да се лиши от родителска любов и уважение.
Пораствайки, човек несъзнателно продължава натрапчиво да демонстрира на всички своята грандиозност и безупречност - за да не може никой да заподозре у него някакви непохвални черти.
