Историята на подсладителите започва през 1879 година
Историята на подсладителите започва през 1879 година, когато в лабораторията на американския професор Ремсен работел руският емигрант и химик Константин Фалберг, който неволно открил сладкия вкус на препарата, който разработва - сулфаминбензолна киселина. Така чрез сладките съединения на сулфаминбензолната киселина бил синтезиран захаринът. 20 години по-късно той е разрешен за подслаждане на храни и напитки, докато се стигне до днес, когато захаринът (saccharin) се счита за “най-стария подсладител”.
По нататък в историята следва забрана за производството на захарин поради корпоративни интереси, но през Втората световна война производството на захарин е възродено, поради недостига на обикновена захар. Тогава вкусът на веществото бил леко нагарчащ, което днес е преодоляно от модерната технология на производство.
По нататък индустрията на подсладителите следва бурно развитие. Дори и днес масово хората по света, обсебени от манията по нискокалоричните храни, често поглъщат огромни количества подсладители без да се заинтересуват дали това е вредно за тях. Все пак подсладителите са без калории, евтини са, а една кутийка заменя от 6 до 12 кг захар.
