Защо ни се хапва, когато имаме ПМС
Консенсусът сред диетолозите и психолозите е, че има - колкото и да ви убеждават, че си внушавате. ПМС идва с конкретни много ясни симптоми, а определени храни успокояват тези симптоми. Например, ако намалите раздразнителността чрез прием на медикаменти, желанието за сладко изчезва. Опитът показва, че сладкото има същия ефект върху раздразнителността, като лекарствата, така че е абсолютно налице връзката. За съжаление, сладкото е само временно решение и в дългосрочен план саботира здравето и хормоналния ви баланс.
Сигурно сте чували за невротрансмитора, наречен серотонин, познат и като ‘’хормон на щастието’’. В последната фаза на месечния цикъл, промените в нивата на естрогена и прогестерона причиняват и промени в активността на серотонина в мозъка. Ролята на този елемент е да регулира настроението, апетита и качеството на съня. По принцип нивата на серотонин са по-ниски при жените и ние сме особено чувствителни, когато усетим спад. Тогава ставаме раздразнителни, агресивни, склонни към затваряне и плачем неутешимо. На всичкото отгоре, серотонинът определя и колко сити се чувстваме след храна: затова много жени никога не се засищат с диета с много ниски нива на въглехидрати. Защо обаче точно сладко? Защо не ни се дояжда солено?
Всъщност желанията за сладко са най-често срещани, но много жени жадуват и за солен чипс, печени ядки, дори за вратна пържола. Желанието за солено след това се редува с желание за сладко, дори за газирано или алкохол, това са отчаяните опити на тялото да стабилизира невротранзмиторите. Желанието за въглехидрати е най-силно изразено, защото така тялото ви съобщава, че има нужда от триптофан – прекурсор на серотонина. Тук е мястото, където може да реагирате правилно или неправилно: ако дадете на тялото концентрирани и преработени сладки храни, временно ще се почувствате по-добре, но след няколко часа желанието ще се завърне с още по-голяма сила. За някои жени това захарно влакче на ужасите може да продължава и цяла седмица и да повлече и други симптоми като запек, подуване и мигрени.
За да получите достатъчно триптофан, не е достатъчно да приемате само богати на тази аминокиселина храни. Правилно е да комбинирате естествени непреработени източници на въглехидрати и малко белтъчини, тъй като усвояването на триптофана зависи от наличието на конкретни минерали и витамини, както и от освобождаването на инсулин в отговор на приема на въглехидрати. Най-добрите източници на триптофан са червено месо, млечни продукти, сурови ядки, бобови, риба, пилешко и пуешко месо.
