Не си поставяйте големи цели
Поставяш си нереалистични цели
Решаваш, че трябва да отслабваш с по два килограма седмично, а после, когато кантарът покаже разлика само с един, започваш да се обвиняваш. Или си обещаваш, че един месец няма да пиеш алкохол, но в някакъв момент установяваш, че петъчната разпивка след работа е довела до солидна закуска в събота сутрин и тотално приключване с диетата в неделя. Тоест получава се нещо като верижна реакция, при която едно подхлъзване води до чувство за вина, а тя - до следващо подхлъзване и накрая цялата система рухва.
Решението Постави си за цел да сваляш примерно по половин до един килограм седмично . Може да ти звучи глупаво, но така поне няма да се обезсърчиш. Зарежи абсолютните забрани като „Никакво вино! Никакви понички! Никога повече!” за сметка на по-разтегливи правила като „Една-две чаши вино, веднъж-два пъти седмично”. Ако се подхлъзнеш, кажи си: „Е, добре, следващия път ще се справя по-добре!”, вместо да се проклинаш, че пак си се поддала на изкушението.
